Първият човек, който се опита да убие кралица Виктория
Всички знаят Джон Фрийман и то все с положително. Той е жители за образец в Мелбърн и честен църковен чиновник, който се дами за бедна вдовица с две дребни деца. Той е и от съседите, на които изцяло може да се разчита. Това, което никой не знае обаче, е, че същинското му е Едуард Оксфорд и че е изпратен в Австралия поради престъпното си минало. 27 години по-рано той се пробва – и съвсем е съумява – да убие кралица Виктория.
Кралица Виктория
Опитът му да отнеме живота на младата кралица превзема цялата нация. Това, което го прави толкоз известен, е фактът, че опитът се ражда от една елементарна, само че извратена фикция, която излиза отвън надзор.
В началото младият Едуард Оксфорд е незает друмник с нездравословен интерес към оръжията. За първи път той замисля да простреля кралицата напролет на 1840 година, когато я вижда на карета в една от вечерните си разходки (като на основната картина). Той вижда, че тя и принц Алберт пътуват в открит файтон и рядко са придружавани от повече от двама индивида защита. Оксфорд си помисля какъв брой елементарно би било да я гръмне.
Виктория със сигурност е лесна цел за някой толкоз умел в стрелбата като Оксфорд. Няколко месеца по-рано той губи работата си като сервитьор и от този момент прекарва времето си по стрелбищата на площад Странд и Лестър. Седмица преди атентата мъжът отива в магазин в Ламбет, благосъстоятелност на някогашен негов другар от учебно заведение на име Грей, и там купува петдесет медни цели и пита Грей от кое място може да вземе патрони и барут. Старият му другар му продава барут и му споделя от кое място може да вземе муниции. Така Оксфорд скоро има всичко, от което се нуждае.
Около 16:00 часа на 10 юни той заема позиция на пешеходна пътека покрай Конститюшън хил и след дълго очакване чува тон от копита на коне. Те теглят каретата на кралицата и нейният брачен партньор, които, както се чака, са без защита.
Когато файтонът им подминава скривалището, Оксфорд излиза от сенките и стреля бързо с двата си револвера. Не е ясно незабавно дали кралицата е улучена, защото конете се подплашват от изстрелите и хукват с висока скорост, дърпайки каретата, надолу по Конститюшън.
Ужасени зяпачи повалят Оксфорд на земята и взимат оръжията от ръцете му. Той не направи никакви старания да се бори, нито да скрие опита си за ликвидиране на кралицата. „ Аз бях, аз го направих! “.
Същата вечер е задържан и упрекнат в държавна измяна. Веднъж в ареста той пита полицията дали кралицата е ранена и е известен, че е невредима.
Когато го разпитват, служителите на реда го намират за извънредно предвидлив. Всъщност той с наслада признава за закононарушението си и с ненаситност им дава домашния адрес, с цел да претърсят дома му. Там те намират заключено сандъче с меч и ножница, две торбички за револвери, барут, матрица за патрони, пет оловни топки и няколко цели.
Те също по този начин откриват данни за скрито военно общество, наречено Млада Англия, дружно със лист на офицери, служещи в тази незаконна организация. Всеки член е въоръжен с револвери, меч, пушка и кама. Полицията даже открива преписка сред Оксфорд и сътрудниците му. Но откакто проверяват по-отблизо Млада Англия, откриват, че тя съществува единствено в плодородната фикция на Оксфорд. Обществото, неговите членове и неговите правила са цялостна небивалица.
Джон Фрийман / Едуард Оксфорд
Съдебният развой на Оксфорд в Олдър Бейли е отсрочен с съвсем месец, защото полицията подхваща подробно следствие на претекстовете му. Те претърсват също и мястото на престъплението, само че не съумяват да намерят патроните, които споделя, че е изстрелял. Сега той трансформира фрапантно историята си, като сподели, че оръжията са съдържали единствено барут.
През 1864 година той е изместен в Бродмур, като по това време към този момент е ясно, че не съставлява заплаха за никого. Най-накрая е освободен през 1867 година, при изискване, че замине за една от задграничните колонии на Империята и в никакъв случай да не се връща. Той получава нова еднаквост, Джон Фрийман, и съответно e изпратен в Мелбърн, където се дами за локална вдовица. Става постоянен клиент на локалната църквата и написа публикации във вестници, в които акцентира положението на градските квартали.
Съпругата му няма никаква концепция за незаконното му минало и умира без да знае, че брачният партньор й в един миг е най-известният нарушител във Англия.
